Подмини

На прага на душата ми не спират хо́ра,

обрасъл е със гняв, затулен от тъга.

Отдавна уморих се с видения да споря,

пороят на живота не свършва със дъга.

Оттатък, светлината, да тежи на други,

достигна моя път логичния си край.

Прашинка неразбрана говореща все с луди.

Защо ми е на мене да ида в онзи рай?

Затуй го подминете, не ровете в гроба

на клетница-глупачка, огън и мечта

Вървете, не замръквайте тук по тъмна доба.

Не всички сме родени едно да сме с нощта...