8.11.2025 г., 16:24

Подмини

156 0 0

На прага на душата ми не спират хо́ра,

обрасъл е със гняв, затулен от тъга.

Отдавна уморих се с видения да споря,

пороят на живота не свършва със дъга.

 

Оттатък, светлината, да тежи на други,

достигна моя път логичния си край.

Прашинка неразбрана говореща все с луди.

Защо ми е на мене да ида в онзи рай?

 

Затуй го подминете, не ровете в гроба

на клетница-глупачка, огън и мечта

Вървете, не замръквайте тук по тъмна доба.

Не всички сме родени едно да сме с нощта...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мария Митева Всички права запазени ✍️ Без използване на ИИ

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...