Подобно птица пъстра пърха,
пак пролет в моите нозе.
И перуника златовърха,
дъха ми за секунда взе.
Помислих си и в сетен час,
на красотата роб съм аз.
Но любовта ми Бог пожали,
преви крайречните върби
засенчи слънцето едва ли,
заради мен, но може би -
да може старият глупак
и утре да се радва пак. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация