Подобно птица пъстра пърха
Подобно птица пъстра пърха,
пак пролет в моите нозе.
И перуника златовърха,
дъха ми за секунда взе.
Помислих си и в сетен час,
на красотата роб съм аз.
Но любовта ми Бог пожали,
преви крайречните върби
засенчи слънцето едва ли,
заради мен, но може би -
да може старият глупак
и утре да се радва пак.
Дали съм стар? Не, зрелост тиха,
в тревата ляга и тъжи.
Изплаква два-три сини стиха
и на канапче ги държи,
че знае – ако отлетят,
ще рухне целият ми свят...
© Надежда Ангелова All rights reserved.
