Подольские курсанты
Подольские курсанты
Вятърът свири по плаца...
- 24-та батарея...
... Стани-и-и!
Като мъртъвци от гробове
изхвърчат юноши
от стаите.
Раздават се патрони.
Пушките
проблясват в тъмнината,
в коридорите
притичват офицери -
полудели.
Строени,
с мрачни физиономии
по ред се качват в камионите.
За миг си спомнят за любимата,
усмихват се на тези спомени,
последен поглед към патроните
и тръгват с песен
към победата.
- Сержанте, твойто отделение
заема дясната позиция.
Не разрешавам отстъпление!
Бой до последната муниция!
Лице в лице с врага застанали,
пълзят срещу оловната заря.
От трите хиляди
петстотин стигат
в Берлин
да си платят дълга.
Последен изтрел.
Всичко свършва.
Само сигналът на тръбача
разкъсва тишината.
Загиват, тънейки във кръв,
мечтаейки за края на войната.
А вятърът свири по плаца,
тъй опустял и забравен...
И само гласът на дневалния
между разбити стени
вика при себе си мъртвите:
- 24-та батарея...
Стани!
Вятърът свири по плаца...
- 24-та батарея...
... Стани-и-и!
Като мъртъвци от гробове
изхвърчат юноши
от стаите.
Раздават се патрони.
Пушките
проблясват в тъмнината,
в коридорите
притичват офицери -
полудели.
Строени,
с мрачни физиономии
по ред се качват в камионите.
За миг си спомнят за любимата,
усмихват се на тези спомени,
последен поглед към патроните
и тръгват с песен
към победата.
- Сержанте, твойто отделение
заема дясната позиция.
Не разрешавам отстъпление!
Бой до последната муниция!
Лице в лице с врага застанали,
пълзят срещу оловната заря.
От трите хиляди
петстотин стигат
в Берлин
да си платят дълга.
Последен изтрел.
Всичко свършва.
Само сигналът на тръбача
разкъсва тишината.
Загиват, тънейки във кръв,
мечтаейки за края на войната.
А вятърът свири по плаца,
тъй опустял и забравен...
И само гласът на дневалния
между разбити стени
вика при себе си мъртвите:
- 24-та батарея...
Стани!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Иван Аргиров Все права защищены
