Pastora (Иван Аргиров)
8 27
26.08.2008 г., 8:42 ч.

Подольские курсанты 

  Поезия » Гражданска
959 0 4
Подольские курсанты

Вятърът свири по плаца...
- 24-та батарея...
... Стани-и-и!

Като мъртъвци от гробове
изхвърчат юноши
от стаите.
Раздават се патрони.
Пушките
проблясват в тъмнината,
в коридорите
притичват офицери -
полудели.

Строени,
с мрачни физиономии
по ред се качват в камионите.
За миг си спомнят за любимата,
усмихват се на тези спомени,
последен поглед към патроните
и тръгват с песен
към победата.

- Сержанте, твойто отделение
заема дясната позиция.
Не разрешавам отстъпление!
Бой до последната муниция!

Лице в лице с врага застанали,
пълзят срещу оловната заря.
От трите хиляди
петстотин стигат
в Берлин
да си платят дълга.

Последен изтрел.
Всичко свършва.
Само сигналът на тръбача
разкъсва тишината.
Загиват, тънейки във кръв,
мечтаейки за края на войната.

А вятърът свири по плаца,
тъй опустял и забравен...
И само гласът на дневалния
между разбити стени
вика при себе си мъртвите:
- 24-та батарея...
Стани!

© Иван Аргиров Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??