Вятърът свири по плаца... - 24-та батарея... ... Стани-и-и!
Като мъртъвци от гробове изхвърчат юноши от стаите. Раздават се патрони. Пушките проблясват в тъмнината, в коридорите притичват офицери - полудели.
Строени, с мрачни физиономии по ред се качват в камионите. За миг си спомнят за любимата, усмихват се на тези спомени, последен поглед към патроните и тръгват с песен към победата.
- Сержанте, твойто отделение заема дясната позиция. Не разрешавам отстъпление! Бой до последната муниция!
Лице в лице с врага застанали, пълзят срещу оловната заря. От трите хиляди петстотин стигат в Берлин да си платят дълга.
Последен изтрел. Всичко свършва. Само сигналът на тръбача разкъсва тишината. Загиват, тънейки във кръв, мечтаейки за края на войната.
А вятърът свири по плаца, тъй опустял и забравен... И само гласът на дневалния между разбити стени вика при себе си мъртвите: - 24-та батарея... Стани!
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.