12 дек. 2018 г., 15:43

Подписано със светлина 

  Поэзия » Философская
685 7 12

ПОДПИСАНО СЪС СВЕТЛИНА

 

Когато Бог дойде при нас,

не го видяхме, нито чухме

как рони в пролетния храст

дъждецът воплите си глухи,

тревата как насън расте,

цветята плахо как разпъпват

и тръгва малкото дете

но смело – без да знае пътя,

и звездни пуканки дрънчат

върху небесната синия,

и яворите как кървят

след мълния на поразия,

човекът как издига дом

за обич, глъчка и раздори,

как този свят сияе, щом

с любов на чедото говориш,

и мракът как ще издими,

деня ли слънцето подпише.

Щом спра да виждам светлини

то значи Бог си е отишъл.

© Валентина Йотова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??