12.12.2018 г., 15:43 ч.

Подписано със светлина 

  Поезия » Философска
627 7 13

ПОДПИСАНО СЪС СВЕТЛИНА

 

Когато Бог дойде при нас,

не го видяхме, нито чухме

как рони в пролетния храст

дъждецът воплите си глухи,

тревата как насън расте,

цветята плахо как разпъпват

и тръгва малкото дете

но смело – без да знае пътя,

и звездни пуканки дрънчат

върху небесната синия,

и яворите как кървят

след мълния на поразия,

човекът как издига дом

за обич, глъчка и раздори,

как този свят сияе, щом

с любов на чедото говориш,

и мракът как ще издими,

деня ли слънцето подпише.

Щом спра да виждам светлини

то значи Бог си е отишъл.

© Валентина Йотова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??