28 мая 2018 г., 11:04  

Подслон за душата

1.7K 4 7

Не ме въздигай нито принизявай.

Не ме рискувай и не ме пази.

Не ме моли, не ми и заповядвай.

Не ме пилей нито събирай ти.

 

Не ме загубвай нито ме намирай.

Не ме пали, недей да ме гасиш.

Не ме събуждай и не ме приспивай.

Не ме поваляй нито да крепиш.

 

Не ме кради, но и не ме дарявай.

Не ме оплювай нито ме хвали.

Не ме трови и лек недей ми давай.

Не ме разплаквай нито весели.

 

Единствено от тебе ще поискам,

да се огледаш в моите очи

и да откриеш слънчевият пристан,

душата дето ще ти подслони!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Данаил Таков Все права защищены

Произведение участвует в конкурсе:

23 место

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...