28 мая 2018 г., 11:04  

Подслон за душата

1.8K 4 7

Не ме въздигай нито принизявай.

Не ме рискувай и не ме пази.

Не ме моли, не ми и заповядвай.

Не ме пилей нито събирай ти.

 

Не ме загубвай нито ме намирай.

Не ме пали, недей да ме гасиш.

Не ме събуждай и не ме приспивай.

Не ме поваляй нито да крепиш.

 

Не ме кради, но и не ме дарявай.

Не ме оплювай нито ме хвали.

Не ме трови и лек недей ми давай.

Не ме разплаквай нито весели.

 

Единствено от тебе ще поискам,

да се огледаш в моите очи

и да откриеш слънчевият пристан,

душата дето ще ти подслони!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Данаил Таков Все права защищены

Произведение участвует в конкурсе:

23 место

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...