28 мая 2018 г., 11:04  

Подслон за душата

1.8K 4 7

Не ме въздигай нито принизявай.

Не ме рискувай и не ме пази.

Не ме моли, не ми и заповядвай.

Не ме пилей нито събирай ти.

 

Не ме загубвай нито ме намирай.

Не ме пали, недей да ме гасиш.

Не ме събуждай и не ме приспивай.

Не ме поваляй нито да крепиш.

 

Не ме кради, но и не ме дарявай.

Не ме оплювай нито ме хвали.

Не ме трови и лек недей ми давай.

Не ме разплаквай нито весели.

 

Единствено от тебе ще поискам,

да се огледаш в моите очи

и да откриеш слънчевият пристан,

душата дето ще ти подслони!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Данаил Таков Все права защищены

Произведение участвует в конкурсе:

23 место

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...