18 апр. 2017 г., 21:45

Поет

992 4 27

Бил съм бил и аз поет.

Тъй си викам от зарана.

Ще си съчиня куплет

после друг да станат двама.

 

Имам си и Муза даже,

като всеки истински поет

някой тука да не каже,

че ми нещо не е в ред.

 

Вдъхновение не липсва.

Идва тихичко в зори.

Като летен дъжд се плисва.

И до икиндия чак гори.

 

И тъй минава си живота.

В писане на рими „поетични“.

Докат’ качвам своята Голгота

раждат се творби епични“.

 

София

18.04.2017 г.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Владимир Владимирович Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...