Бил съм бил и аз поет.
Тъй си викам от зарана.
Ще си съчиня куплет
после друг да станат двама.
Имам си и Муза даже,
като всеки истински поет
някой тука да не каже,
че ми нещо не е в ред.
Вдъхновение не липсва.
Идва тихичко в зори.
Като летен дъжд се плисва.
И до икиндия чак гори.
И тъй минава си живота.
В писане на рими „поетични“.
Докат’ качвам своята Голгота
раждат се „творби епични“.
София
18.04.2017 г.
© Владимир Владимирович Все права защищены