18 апр. 2017 г., 21:45

Поет

999 4 27

Бил съм бил и аз поет.

Тъй си викам от зарана.

Ще си съчиня куплет

после друг да станат двама.

 

Имам си и Муза даже,

като всеки истински поет

някой тука да не каже,

че ми нещо не е в ред.

 

Вдъхновение не липсва.

Идва тихичко в зори.

Като летен дъжд се плисва.

И до икиндия чак гори.

 

И тъй минава си живота.

В писане на рими „поетични“.

Докат’ качвам своята Голгота

раждат се творби епични“.

 

София

18.04.2017 г.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Владимир Владимирович Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...