Бил съм бил и аз поет.
Тъй си викам от зарана.
Ще си съчиня куплет
после друг да станат двама.
Имам си и Муза даже,
като всеки истински поет
някой тука да не каже,
че ми нещо не е в ред.
Вдъхновение не липсва.
Идва тихичко в зори.
Като летен дъжд се плисва.
И до икиндия чак гори.
И тъй минава си живота.
В писане на рими „поетични“.
Докат’ качвам своята Голгота
раждат се „творби епични“.
София
18.04.2017 г.
© Владимир Владимирович All rights reserved.
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
! Благодаря, Биби!