Бил съм бил и аз поет.
Тъй си викам от зарана.
Ще си съчиня куплет
после друг да станат двама.
Имам си и Муза даже,
като всеки истински поет
някой тука да не каже,
че ми нещо не е в ред.
Вдъхновение не липсва.
Идва тихичко в зори.
Като летен дъжд се плисва.
И до икиндия чак гори.
И тъй минава си живота.
В писане на рими „поетични“.
Докат’ качвам своята Голгота
раждат се „творби епични“.
София
18.04.2017 г.
© Владимир Владимирович All rights reserved.
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
! Благодаря, Биби!