18.04.2017 г., 21:45

Поет

998 4 27

Бил съм бил и аз поет.

Тъй си викам от зарана.

Ще си съчиня куплет

после друг да станат двама.

 

Имам си и Муза даже,

като всеки истински поет

някой тука да не каже,

че ми нещо не е в ред.

 

Вдъхновение не липсва.

Идва тихичко в зори.

Като летен дъжд се плисва.

И до икиндия чак гори.

 

И тъй минава си живота.

В писане на рими „поетични“.

Докат’ качвам своята Голгота

раждат се творби епични“.

 

София

18.04.2017 г.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Владимир Владимирович Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...