20 июл. 2021 г., 10:08

Поет 

  Поэзия » Другая
504 3 12

Понеже съм дебелокожа,
кълнат се думите, че те
безкрайно много се тревожат,
след мене кой ще ги чете.

 

Напира в мен класик, новатор,
накратко просто нобелист,
изтръпват масите, когато,
приседна пак с перо и лист.

 

И пиша най-добре на гладно
и крокодилски сълзи знам,
да лея, ако някой падне,
а аз неволно го "изям".

 

Но поумняха всички вече
душата – без пари и тя.   
Но гениален съм, човече –
грошове сребърни пестя.

 

И не е важно колко много,
ще купя - двама, трима, пет...
По-важното, е че ще мога,
да съм и то какъв Поет.

 

 

 

 

© Надежда Ангелова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??