Поет
Понеже съм дебелокожа,
кълнат се думите, че те
безкрайно много се тревожат,
след мене кой ще ги чете.
Напира в мен класик, новатор,
накратко просто нобелист,
изтръпват масите, когато,
приседна пак с перо и лист.
И пиша най-добре на гладно
и крокодилски сълзи знам,
да лея, ако някой падне,
а аз неволно го "изям".
Но поумняха всички вече
душата – без пари и тя.
Но гениален съм, човече –
грошове сребърни пестя.
И не е важно колко много,
ще купя - двама, трима, пет...
По-важното, е че ще мога,
да съм и то какъв Поет.
© Надежда Ангелова All rights reserved.
