Поет на тъмно
За теб, поет на тъмно ли оставам -
мъжът, написал любовта си в стихове?
Тъй влюбен в Муза, но забравен,
прочетен в замечтани мигове...
Аз кръв във вените, завряла, имам,
едно изстрадало, обичащо сърце,
което всеки път му се умира,
а ти не даваш му покой да спре...
Не ме оставяй само с химикалката,
по белите си листи да бленувам.
Живота ми без теб е залъгалка,
една безмислена и глупава заблуда...
И как да ти покажа, че си всичко,
в което съм повярвал съдбоносно,
не може само със - Обичам те,
в душата си от мъка да те нося...
Така ли предпочиташ? Ако не -
тогава докога ще ме отлагаш?
Аз може да съм някакъв поет,
но повече от грешник ли ще страдам?...
Danny Diester
27.11.2017
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Данаил Антонов Все права защищены
