diesto (Данаил Антонов)
988 544
29.11.2017 г., 9:34 ч.

Поет на тъмно 

  Поезия » Любовна, Свободен стих
630 4 4


За теб, поет на тъмно ли оставам -
мъжът, написал любовта си в стихове?
Тъй влюбен в Муза, но забравен,
прочетен в замечтани мигове...

 

Аз кръв във вените, завряла, имам,
едно изстрадало, обичащо сърце,
което всеки път му се умира,
а ти не даваш му покой да спре...

 

Не ме оставяй само с химикалката,
по белите си листи да бленувам.
Живота ми без теб е залъгалка,
една безмислена и глупава заблуда...

 

И как да ти покажа, че си всичко,
в което съм повярвал съдбоносно,
не може само със - Обичам те,
в душата си от мъка да те нося...

 

Така ли предпочиташ? Ако не -
тогава докога ще ме отлагаш?
Аз може да съм някакъв поет,
но повече от грешник ли ще страдам?...

 

Danny Diester
27.11.2017

© Данаил Антонов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??