Поет на тъмно
За теб, поет на тъмно ли оставам -
мъжът, написал любовта си в стихове?
Тъй влюбен в Муза, но забравен,
прочетен в замечтани мигове...
Аз кръв във вените, завряла, имам,
едно изстрадало, обичащо сърце,
което всеки път му се умира,
а ти не даваш му покой да спре...
Не ме оставяй само с химикалката,
по белите си листи да бленувам.
Живота ми без теб е залъгалка,
една безмислена и глупава заблуда...
И как да ти покажа, че си всичко,
в което съм повярвал съдбоносно,
не може само със - Обичам те,
в душата си от мъка да те нося...
Така ли предпочиташ? Ако не -
тогава докога ще ме отлагаш?
Аз може да съм някакъв поет,
но повече от грешник ли ще страдам?...
Danny Diester
27.11.2017
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Данаил Антонов Всички права запазени
