30 июл. 2020 г., 11:58

Поет - неверни

1K 0 1

Да ти кажа ли честно - не вярвам. 

Обаче тъй ми се искаш много. 

Толкова чак, че забравям 

как няма да ми се случиш скоро. 

И понеже ми става тъжно, 

даже повече някак страшно - 

тази нужда да те прегръщам 

се превръща във луда страст. 

Че душата ми търси твоята, 

и сърцето ми - влюбен пулс. 

С жадни устни пия пороят ти. 

От ръцете ми бликат чувства. 

Но нали съм Поет - неверни, 

опорочавам дори прекрасното. 

В крайна сметка щом има Тебе, 

ще сме нашето неизбежно щастие. 

 

Стихопат. 

Danny Diester 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Данаил Антонов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...