Да ти кажа ли честно - не вярвам. 

Обаче тъй ми се искаш много. 

Толкова чак, че забравям 

как няма да ми се случиш скоро. 

И понеже ми става тъжно, 

даже повече някак страшно - 

тази нужда да те прегръщам 

се превръща във луда страст. 

Че душата ми търси твоята, 

и сърцето ми - влюбен пулс. 

С жадни устни пия пороят ти. 

От ръцете ми бликат чувства. 

Но нали съм Поет - неверни, 

опорочавам дори прекрасното. 

В крайна сметка щом има Тебе, 

ще сме нашето неизбежно щастие. 

Стихопат. 

Danny Diester