Поет - неверни
Да ти кажа ли честно - не вярвам.
Обаче тъй ми се искаш много.
Толкова чак, че забравям
как няма да ми се случиш скоро.
И понеже ми става тъжно,
даже повече някак страшно -
тази нужда да те прегръщам
се превръща във луда страст.
Че душата ми търси твоята,
и сърцето ми - влюбен пулс.
С жадни устни пия пороят ти.
От ръцете ми бликат чувства.
Но нали съм Поет - неверни,
опорочавам дори прекрасното.
В крайна сметка щом има Тебе,
ще сме нашето неизбежно щастие.
Стихопат.
Danny Diester
© Данаил Антонов All rights reserved.
