18 апр. 2017 г., 13:50  

Поет в депресия

674 2 17

В депресия страшна изпаднал поетът,

не искал да пише, и щял да спазвал диета.

Но скоро усетил болка силна отляво,

а казват, че уж сърце не боляло. 
Стегнал се той и на преглед отишъл,

при доктора влязъл,  на кушетката легнал и тежко въздишал.

Дрехите трябвало той да свали —

кардиограма да пуснат добрите сестри.
Но вместо вълни и сегменти познати,

там на листа се изписали думи, изречения, цели абзаци.

Зачели сестрите, любопитни били,

но само да знаеш какво прочели, ще паднеш и ти:

 

„ Моля предайте на тоя идиот,

да започва да пише, че и аз си искам своя живот„ 

 

Тогава поетът нивга не спрял

и в мир и любов със  сърцето живял.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Виолета Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...