18.04.2017 г., 13:50  

Поет в депресия

677 2 17

В депресия страшна изпаднал поетът,

не искал да пише, и щял да спазвал диета.

Но скоро усетил болка силна отляво,

а казват, че уж сърце не боляло. 
Стегнал се той и на преглед отишъл,

при доктора влязъл,  на кушетката легнал и тежко въздишал.

Дрехите трябвало той да свали —

кардиограма да пуснат добрите сестри.
Но вместо вълни и сегменти познати,

там на листа се изписали думи, изречения, цели абзаци.

Зачели сестрите, любопитни били,

но само да знаеш какво прочели, ще паднеш и ти:

 

„ Моля предайте на тоя идиот,

да започва да пише, че и аз си искам своя живот„ 

 

Тогава поетът нивга не спрял

и в мир и любов със  сърцето живял.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Виолета Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...