В депресия страшна изпаднал поетът,
не искал да пише, и щял да спазвал диета.
Но скоро усетил болка силна отляво,
а казват, че уж сърце не боляло.
Стегнал се той и на преглед отишъл,
при доктора влязъл, на кушетката легнал и тежко въздишал.
Дрехите трябвало той да свали —
кардиограма да пуснат добрите сестри.
Но вместо вълни и сегменти познати,
там на листа се изписали думи, изречения, цели абзаци.
Зачели сестрите, любопитни били,
но само да знаеш какво прочели, ще паднеш и ти:
„ Моля предайте на тоя идиот,
да започва да пише, че и аз си искам своя живот„
Тогава поетът нивга не спрял
и в мир и любов със сърцето живял.
© Виолета Всички права запазени
Поздрави!