29 окт. 2014 г., 07:52

Поети

427 0 0

Поетите са чувствителни души.

Дори и да не искат -

родени са с дарба -

попиват болка, радост и

ражда се прекрасен стих.

 

В мозъка им щъкат,

носят се във вихър думи, рими -

подреждат своя пасианс -

 

само сядат да записват  красота,

чувства, мисли и романс.

Различни са - добри и лоши.

Все пак живи хора са, нали?

 

Музите им са различни,

миг и светлини са блеснали,

оставят диря на белия лист.

Отпратили сред ветровете

мисли злочести,

живеят с чисти души.

 

Короните кичести на тяхното слово

не може никой да разруши.

Те са богатство -проблясъци огнени

в тъмното  бъдеще. Бог над тях да бди!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Василка Ябанджиева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...