29 окт. 2014 г., 07:52

Поети

429 0 0

Поетите са чувствителни души.

Дори и да не искат -

родени са с дарба -

попиват болка, радост и

ражда се прекрасен стих.

 

В мозъка им щъкат,

носят се във вихър думи, рими -

подреждат своя пасианс -

 

само сядат да записват  красота,

чувства, мисли и романс.

Различни са - добри и лоши.

Все пак живи хора са, нали?

 

Музите им са различни,

миг и светлини са блеснали,

оставят диря на белия лист.

Отпратили сред ветровете

мисли злочести,

живеят с чисти души.

 

Короните кичести на тяхното слово

не може никой да разруши.

Те са богатство -проблясъци огнени

в тъмното  бъдеще. Бог над тях да бди!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Василка Ябанджиева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...