29.10.2014 г., 7:52

Поети

423 0 0

Поетите са чувствителни души.

Дори и да не искат -

родени са с дарба -

попиват болка, радост и

ражда се прекрасен стих.

 

В мозъка им щъкат,

носят се във вихър думи, рими -

подреждат своя пасианс -

 

само сядат да записват  красота,

чувства, мисли и романс.

Различни са - добри и лоши.

Все пак живи хора са, нали?

 

Музите им са различни,

миг и светлини са блеснали,

оставят диря на белия лист.

Отпратили сред ветровете

мисли злочести,

живеят с чисти души.

 

Короните кичести на тяхното слово

не може никой да разруши.

Те са богатство -проблясъци огнени

в тъмното  бъдеще. Бог над тях да бди!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Василка Ябанджиева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...