Oct 29, 2014, 7:52 AM

Поети

  Poetry
428 0 0

Поетите са чувствителни души.

Дори и да не искат -

родени са с дарба -

попиват болка, радост и

ражда се прекрасен стих.

 

В мозъка им щъкат,

носят се във вихър думи, рими -

подреждат своя пасианс -

 

само сядат да записват  красота,

чувства, мисли и романс.

Различни са - добри и лоши.

Все пак живи хора са, нали?

 

Музите им са различни,

миг и светлини са блеснали,

оставят диря на белия лист.

Отпратили сред ветровете

мисли злочести,

живеят с чисти души.

 

Короните кичести на тяхното слово

не може никой да разруши.

Те са богатство -проблясъци огнени

в тъмното  бъдеще. Бог над тях да бди!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Василка Ябанджиева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...