18 янв. 2013 г., 10:31

Поетична слабост

521 0 2

Исках нещо силно да напиша...

В него чак душата ми да диша.

Да събуди чувствата във тебе -

да поплачеш, като малко бебе.

 

Да разгърдиш бюста си напрегнат,

да разхлабиш възела затегнат.

Кръвното да вдигнеш до небето,

да намразиш даже битието.

 

И за мен да се досетиш, мила!

Да ме викаш с всичка сила.

Като бърза помощ да пристигна

и с любов сърцето ти да стигна.

 

Исках, но не се получи, мила.

Мисля, че не ми достига сила.

Силните си думи не намерих.

Ритъма в момента не премерих. 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Никола Апостолов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...