Поетична слабост
Исках нещо силно да напиша...
В него чак душата ми да диша.
Да събуди чувствата във тебе -
да поплачеш, като малко бебе.
Да разгърдиш бюста си напрегнат,
да разхлабиш възела затегнат.
Кръвното да вдигнеш до небето,
да намразиш даже битието.
И за мен да се досетиш, мила!
Да ме викаш с всичка сила.
Като бърза помощ да пристигна
и с любов сърцето ти да стигна.
Исках, но не се получи, мила.
Мисля, че не ми достига сила.
Силните си думи не намерих.
Ритъма в момента не премерих.
© Никола Апостолов All rights reserved.
