21 мар. 2015 г., 19:23

Поетите

709 0 16

Поетите са цветно птиче ято,
дори и мокри да им са крилата,
в есен, зима, пролет, лято,
рисуват със сърцето красотата.
Танцуват в ритъм с бялата мечта,
неподвластни са на злобна клевета,
от тъгата радост сътворяват,
на търг истината не продават.
Предвестници на неродено начало,
те изконно слънце са в облак запяло,
без тях денят е бос и безличен,
звънлив цвят са в небето закичен.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Кръстина Тодорова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря, Ангел!
  • Винаги съм знаел че имаш дарбата да възпяваш добрите неща!Много хубав стих!Посветен на поетите ,виртоозите който и в трудност успяват да запазят пламъка на човешката топлина!Честит празник приятелко макар и с закъснение!!!
  • Благодаря, Донко!
  • Много ми хареса!
  • Благодаря, Дочка!
    Чеснтит Международен ден на поезията!
    (на патерица
    Пожелавам ти много нови творчески успехи,
    здраве, щастие и късмет!

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...