Поетите са цветно птиче ято,
дори и мокри да им са крилата,
в есен, зима, пролет, лято,
рисуват със сърцето красотата.
Танцуват в ритъм с бялата мечта,
неподвластни са на злобна клевета,
от тъгата радост сътворяват,
на търг истината не продават.
Предвестници на неродено начало,
те изконно слънце са в облак запяло,
без тях денят е бос и безличен,
звънлив цвят са в небето закичен.