21.03.2015 г., 19:23

Поетите

707 0 16

Поетите са цветно птиче ято,
дори и мокри да им са крилата,
в есен, зима, пролет, лято,
рисуват със сърцето красотата.
Танцуват в ритъм с бялата мечта,
неподвластни са на злобна клевета,
от тъгата радост сътворяват,
на търг истината не продават.
Предвестници на неродено начало,
те изконно слънце са в облак запяло,
без тях денят е бос и безличен,
звънлив цвят са в небето закичен.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Кръстина Тодорова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря, Ангел!
  • Винаги съм знаел че имаш дарбата да възпяваш добрите неща!Много хубав стих!Посветен на поетите ,виртоозите който и в трудност успяват да запазят пламъка на човешката топлина!Честит празник приятелко макар и с закъснение!!!
  • Благодаря, Донко!
  • Много ми хареса!
  • Благодаря, Дочка!
    Чеснтит Международен ден на поезията!
    (на патерица
    Пожелавам ти много нови творчески успехи,
    здраве, щастие и късмет!

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...