2 июл. 2008 г., 11:39

Поетите

951 0 6

Поетите сънуват райски птици

и нямат възраст и лица.

Безумни бродят като лунатици

с отворени очи над пропастта.

Битуват в своите измислици,

не спастрят ни петак.

Щастливи от дъжда, от птиците,

и зиме, и във злак.

Поетите не мерят на кантар,

играят винаги ва банк.

Препускат в лудия си бяг

не помнят кой е взел, кой враг.

Поетите умират мъченици

по минните полета на страстта.

Пазете ги приживе. Те не са войници.

Поетите - децата на света.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Христина Комаревска Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Хубаво!
  • Поетите не мерят на кантар,
    играят винаги ва банк.

    Поздравления!
  • Поетите могат да бъдат и войници, но в никакъв случай да се избиват помежду си. А сомнабулизма е заболяване. Но че са децата на света е истина. Само дето някой обичат повече да играят на война.
  • Пазете ме ейййййй........хахахахахахахах!!!!Страхотен стих!!!Поздрави!!!
  • ,,Поетите - децата на света.''

    Много хубав стих, Христина!
    Поздрави!

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...