Поетите сънуват райски птици
и нямат възраст и лица.
Безумни бродят като лунатици
с отворени очи над пропастта.
Битуват в своите измислици,
не спастрят ни петак.
Щастливи от дъжда, от птиците,
и зиме, и във злак.
Поетите не мерят на кантар,
играят винаги ва банк.
Препускат в лудия си бяг
не помнят кой е взел, кой враг.
Поетите умират мъченици
по минните полета на страстта.
Пазете ги приживе. Те не са войници.
Поетите - децата на света.
© Христина Комаревска Все права защищены