2 июл. 2008 г., 11:39

Поетите 

  Поэзия » Гражданская
706 0 6

Поетите сънуват райски птици

и нямат възраст и лица.

Безумни бродят като лунатици

с отворени очи над пропастта.

Битуват в своите измислици,

не спастрят ни петак.

Щастливи от дъжда, от птиците,

и зиме, и във злак.

Поетите не мерят на кантар,

играят винаги ва банк.

Препускат в лудия си бяг

не помнят кой е взел, кой враг.

Поетите умират мъченици

по минните полета на страстта.

Пазете ги приживе. Те не са войници.

Поетите - децата на света.

© Христина Комаревска Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Хубаво!
  • Поетите не мерят на кантар,
    играят винаги ва банк.

    Поздравления!
  • Поетите могат да бъдат и войници, но в никакъв случай да се избиват помежду си. А сомнабулизма е заболяване. Но че са децата на света е истина. Само дето някой обичат повече да играят на война.
  • Пазете ме ейййййй........хахахахахахахах!!!!Страхотен стих!!!Поздрави!!!
  • ,,Поетите - децата на света.''

    Много хубав стих, Христина!
    Поздрави!
  • Страхотно е, мила поетесо!
Предложения
: ??:??