2 jul 2008, 11:39

Поетите

  Poesía » Civil
952 0 6

Поетите сънуват райски птици

и нямат възраст и лица.

Безумни бродят като лунатици

с отворени очи над пропастта.

Битуват в своите измислици,

не спастрят ни петак.

Щастливи от дъжда, от птиците,

и зиме, и във злак.

Поетите не мерят на кантар,

играят винаги ва банк.

Препускат в лудия си бяг

не помнят кой е взел, кой враг.

Поетите умират мъченици

по минните полета на страстта.

Пазете ги приживе. Те не са войници.

Поетите - децата на света.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Христина Комаревска Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Хубаво!
  • Поетите не мерят на кантар,
    играят винаги ва банк.

    Поздравления!
  • Поетите могат да бъдат и войници, но в никакъв случай да се избиват помежду си. А сомнабулизма е заболяване. Но че са децата на света е истина. Само дето някой обичат повече да играят на война.
  • Пазете ме ейййййй........хахахахахахахах!!!!Страхотен стих!!!Поздрави!!!
  • ,,Поетите - децата на света.''

    Много хубав стих, Христина!
    Поздрави!

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....