2.07.2008 г., 11:39

Поетите

946 0 6

Поетите сънуват райски птици

и нямат възраст и лица.

Безумни бродят като лунатици

с отворени очи над пропастта.

Битуват в своите измислици,

не спастрят ни петак.

Щастливи от дъжда, от птиците,

и зиме, и във злак.

Поетите не мерят на кантар,

играят винаги ва банк.

Препускат в лудия си бяг

не помнят кой е взел, кой враг.

Поетите умират мъченици

по минните полета на страстта.

Пазете ги приживе. Те не са войници.

Поетите - децата на света.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Христина Комаревска Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Хубаво!
  • Поетите не мерят на кантар,
    играят винаги ва банк.

    Поздравления!
  • Поетите могат да бъдат и войници, но в никакъв случай да се избиват помежду си. А сомнабулизма е заболяване. Но че са децата на света е истина. Само дето някой обичат повече да играят на война.
  • Пазете ме ейййййй........хахахахахахахах!!!!Страхотен стих!!!Поздрави!!!
  • ,,Поетите - децата на света.''

    Много хубав стих, Христина!
    Поздрави!

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...