Поетите сънуват райски птици
и нямат възраст и лица.
Безумни бродят като лунатици
с отворени очи над пропастта.
Битуват в своите измислици,
не спастрят ни петак.
Щастливи от дъжда, от птиците,
и зиме, и във злак.
Поетите не мерят на кантар,
играят винаги ва банк.
Препускат в лудия си бяг
не помнят кой е взел, кой враг.
Поетите умират мъченици
по минните полета на страстта.
Пазете ги приживе. Те не са войници.
Поетите - децата на света.
© Христина Комаревска All rights reserved.
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
