Поетът е роден, за да обича
По всички сиви пътища дотук
вървя и падам, спъвам се и тичам.
Но всеки камък ваях в калъп,
издялан от сърцето на обичал.
Къде си ти? Къде сега вървиш?
Къде в пороя търсиш стряха хладна?
Аз бързам пак натам, където ти
ще спреш, за да нахраниш всички гладни.
Със спомени за себе си, за мен,
с парчета от любов и живи истини –
един поет за всички е роден ...