Поетът е роден, за да обича
Поетът е роден, за да обича
По всички сиви пътища дотук
вървя и падам, спъвам се и тичам.
Но всеки камък ваях в калъп,
издялан от сърцето на обичал.
Къде си ти? Къде сега вървиш?
Къде в пороя търсиш стряха хладна?
Аз бързам пак натам, където ти
ще спреш, за да нахраниш всички гладни.
Със спомени за себе си, за мен,
с парчета от любов и живи истини –
един поет за всички е роден
и пак за всички сам ще се разнищи.
По тях ще те позная в тая шир.
По тях. А ти пък мен ще ме познаеш
по стъпките и пресните следи,
по камъните, дето съм ги ваяла
в калъпи от любов. А път широк...
Под туй небе за всеки има истина.
Един поет за всичко е готов.
Поетът е роден, за да обича.
© Мариела Пидева All rights reserved.
