17 июл. 2023 г., 19:18

Поетът е войник на Бога

581 2 4

ПОЕТЪТ Е ВОЙНИК НА БОГА

 

... вървях из вълчи светове, в които болката е ужас,

дори до кръв да ме кълвe, на Истината свято служа,

дали – не питам, ще боли? – изричам я, без да ми пука –

спя нощем в тръни и бодли, а не в легло смрадлива скука,

чист – пада звънкият ми смях, сълзата – бяла, ми трепери,

 

оооо! – тъй се забавлявам с тях, римуващите лицемери! –

и всеки свой несръчен стих го пиша, сякаш е последен,

живея – праведен и тих, и затова навярно – беден,

каква ти слава, власт, успех? – това бе клетвата ми строга,

в светата Истина се клех! – поетът е войник на Бога.

 

15 юлий 2018 г.

гр. Варна, 15, 10 ч.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валери Станков Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...