През толкова заключени врати,
във ъгъла на тесния прозорец
сърцето ми отвикна и да спи,
защото притежава всички облаци.
Нощта намята с черна пелена
етюдите, в които ме поставяш.
Вълшебство е да няма правила.
Не си мисли, че много ме познаваш!
Препие ли с мечтите ни луна,
задавя блясък точните ми думи
и дълго, отдалече ти мълча,
и плаха съм за нежност, и целуване. ...