Поезия от невъзможни
През толкова заключени врати,
във ъгъла на тесния прозорец
сърцето ми отвикна и да спи,
защото притежава всички облаци.
Нощта намята с черна пелена
етюдите, в които ме поставяш.
Вълшебство е да няма правила.
Не си мисли, че много ме познаваш!
Препие ли с мечтите ни луна,
задавя блясък точните ми думи
и дълго, отдалече ти мълча,
и плаха съм за нежност, и целуване.
Забрави ли? – Минава полунощ,
завръщат се избягали Пегаси,
но всичките са с по едно крило,
защото нереален стих е щастието.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
