ПОЕЗИЯТА – МОЯТА ЖАР-ПТИЦА
... с Поезията – моята светулка,
два века вече дишам на света.
Душата ми ликува – и трептулка! –
когато рими пиша и чета.
Тя води ме по праведните друми.
Тя с мравката споделя моя хляб.
Разбрах едно – във честните си думи
аз просто нямам право да съм слаб.
Не жаждам с Нея слава, лъст, награди.
Не чакам да ми тръсне кош с пари.
Мен стига ми в зори да ми извади ...