12 авг. 2023 г., 09:49

Поезията – моята Жар-птица

394 3 3

ПОЕЗИЯТА – МОЯТА ЖАР-ПТИЦА

 

... с Поезията – моята светулка,

два века вече дишам на света.

Душата ми ликува – и трептулка! –

когато рими пиша и чета.

 

Тя води ме по праведните друми.

Тя с мравката споделя моя хляб.

Разбрах едно – във честните си думи

аз просто нямам право да съм слаб.

 

Не жаждам с Нея слава, лъст, награди.

Не чакам да ми тръсне кош с пари.

Мен стига ми в зори да ми извади

едно торбенце с думички добри.

 

Тя гушка се под моята завивка.

И с обич: – Лека нощ! – ще ми рече.

Хем биричката с Нея ми е пивка.

Хем прави ме щастлив като момче.

 

Тя всеки ден протяга ми душица.

Прекрасна Благодушница е Тя! –

Поезията! – моята Жар-птица,

която Бог ми прати! – да летя.

 

27 юлий 2023 г.

гр. София, 8, 20 ч.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валери Станков Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...