12.08.2023 г., 9:49

Поезията – моята Жар-птица

392 3 3

ПОЕЗИЯТА – МОЯТА ЖАР-ПТИЦА

 

... с Поезията – моята светулка,

два века вече дишам на света.

Душата ми ликува – и трептулка! –

когато рими пиша и чета.

 

Тя води ме по праведните друми.

Тя с мравката споделя моя хляб.

Разбрах едно – във честните си думи

аз просто нямам право да съм слаб.

 

Не жаждам с Нея слава, лъст, награди.

Не чакам да ми тръсне кош с пари.

Мен стига ми в зори да ми извади

едно торбенце с думички добри.

 

Тя гушка се под моята завивка.

И с обич: – Лека нощ! – ще ми рече.

Хем биричката с Нея ми е пивка.

Хем прави ме щастлив като момче.

 

Тя всеки ден протяга ми душица.

Прекрасна Благодушница е Тя! –

Поезията! – моята Жар-птица,

която Бог ми прати! – да летя.

 

27 юлий 2023 г.

гр. София, 8, 20 ч.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валери Станков Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...