Aug 12, 2023, 9:49 AM

Поезията – моята Жар-птица

  Poetry
391 3 3

ПОЕЗИЯТА – МОЯТА ЖАР-ПТИЦА

 

... с Поезията – моята светулка,

два века вече дишам на света.

Душата ми ликува – и трептулка! –

когато рими пиша и чета.

 

Тя води ме по праведните друми.

Тя с мравката споделя моя хляб.

Разбрах едно – във честните си думи

аз просто нямам право да съм слаб.

 

Не жаждам с Нея слава, лъст, награди.

Не чакам да ми тръсне кош с пари.

Мен стига ми в зори да ми извади

едно торбенце с думички добри.

 

Тя гушка се под моята завивка.

И с обич: – Лека нощ! – ще ми рече.

Хем биричката с Нея ми е пивка.

Хем прави ме щастлив като момче.

 

Тя всеки ден протяга ми душица.

Прекрасна Благодушница е Тя! –

Поезията! – моята Жар-птица,

която Бог ми прати! – да летя.

 

27 юлий 2023 г.

гр. София, 8, 20 ч.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валери Станков All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...