10 июл. 2012 г., 11:57

Поглед 

  Поэзия
574 0 5
ПОГЛЕД
Тъй рядко ме поглеждаш както днеска...
Друг път ме отминаваш, сякаш казваш,
че съм като ония стари фрески,
които виждаш, но не забелязваш.
Понякога внимателно ме гледаш,
но виждам, че в гледците ти ме няма –
една почти прозрачна сянка бледа,
или направо зрителна измама.
Не си виновна само ти.
Откривам
в самото си присъствие причина – ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валентин Чернев Все права защищены

Предложения
: ??:??