24 мар. 2005 г., 21:03
Пийвам си бира,
замислен за света,
с уста си свиря,
гледам във мига.
И що да видя във мига?
Там свряла се е вечността,
здраво хили ми се от кръга,
победила някак тленността.
Спирам аз да я погледна,
а тя все повече ми се усмихва.
Не мога тъй да я подмина,
душата някак зарад нея ще утихва. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация