24.03.2005 г., 21:03

Поглед за вечността

1.4K 0 0

Пийвам си бира,
замислен за света,
с уста си свиря,
гледам във мига.

И що да видя във мига?
Там свряла се е вечността,
здраво хили ми се от кръга,
победила някак тленността.

Спирам аз да я погледна,
а тя все повече ми се усмихва.
Не мога тъй да я подмина,
душата някак зарад нея ще утихва.

Преляла от мъглата
тя спокойствие ми носи,
наслада за душата,
а това всеки от нея го проси.

Всеки иска да я притежава
тя в краката му да се прекланя
и безропотно да изпълнява
всяка заповед, главата си да скланя.

Това желание горещо
всеки иска го с вика,
но никой не поглежда вещо,
не иска да съзре в мига.

Защото тя скътала се е там
от погледи студени,
но когато поглед хвърля сам
виждам я с очи зелени.

Като пролет тя настъпва,
без ред и без посока,
бавно към мене пристъпва
сякаш в нея е потока.

И не само потокът е в нея –
там са и птици, и мушици,
дори и езерото с кея
от блоковете гургулици

Приютила в себе
като стихията природна,
огряла от небе –
душата нейна ми е сродна.

Блаженствено спокойна
тя пристъпва,
сякаш някаква богиня
към мене настъпва.

Стоя и немея
глътнал всякаква рима,
не мога да пея,
нека сърцето ми взима.

Но свърши моята бира,
ще лягам да спя,
няма веч кой да налива,
не мога и да свиря.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Димитър Попов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...