12 июн. 2015 г., 21:03

Погледнах в двора

392 0 0
Погледнах в двора
Присвих очи, погледнах двора, а той бе целия в цветя! Поисках нещичко да сторя, за тая хубост, да платя.
Поисках полет в синините! И да се рея със крила! Да съм с Луната и Звездите и слънчевата светлина...
Когато Изгрева се пука и Залеза бере душа и Красотата дойде тука, душата ми да весели.
За този свят ми става драго, за неговата красота, да съм със туй неземно благо, да съм частица от Света! 03.06.2015г. Драгойново

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Христо Славов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...