Jun 12, 2015, 9:03 PM

Погледнах в двора

Poetry » Philosophical

387 0 0

Погледнах в двора
Присвих очи, погледнах двора, а той бе целия в цветя! Поисках нещичко да сторя, за тая хубост, да платя.
Поисках полет в синините! И да се рея със крила! Да съм с Луната и Звездите и слънчевата светлина...
Когато Изгрева се пука и Залеза бере душа и Красотата дойде тука, душата ми да весели.
За този свят ми става драго, за неговата красота, да съм със туй неземно благо, да съм частица от Света! 03.06.2015г. Драгойново

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.6K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0