Погледнах в двора
Присвих очи, погледнах двора, а той бе целия в цветя! Поисках нещичко да сторя, за тая хубост, да платя.
Поисках полет в синините! И да се рея със крила! Да съм с Луната и Звездите и слънчевата светлина...
Когато Изгрева се пука и Залеза бере душа и Красотата дойде тука, душата ми да весели.
За този свят ми става драго, за неговата красота, да съм със туй неземно благо, да съм частица от Света! 03.06.2015г. Драгойново
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Христо Славов Всички права запазени