the_r0se (Теодора Драгиева)
178 660
17 окт. 2010 г., 23:07

Погребаната радост 

  Поэзия
675 0 5

Оттук минават дните ни, нали.

Оттук, от този малък проход.

Той от живота минал ни дели

и без съвсем да мислим много,

му слагаме врати и катинари -

някой някак да не би

да види грешките ни стари.

Минало е, нека не тежи.

Нека го заровим със забрава.

Мраморната плоча без сълзи

и без надпис да поставим.

И ще търсим нов манеж,

нова сцена и другари.

Старите са чуждите от днес.

Новите - най-скъпите ни твари.

Новите са много и са силни -

все усмихнати и весели са те.

Старите колцина са, унили -

грешките със тях да погребем...

И така ще  отминават дни.

Новите са много, ала всички

те ще се усмихват до един

някак си безмълвно безразлични...

Ще е шумен пълният манеж

с най-различни и безлични хора.

Без да знаеш, че избрал от днес,

с тях играеш свойта роля...

Ще забравиш някой ден

колко някога те е боляло.

Кой бе ти, кои пък те -

ще е минало изцяло...

Нещо в тебе ще умре

и сломен от лудост или старост,

ще заплачеш от сърце

над погребаната радост...

© Теодора Драгиева Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??