Погребаната радост
Оттук минават дните ни, нали.
Оттук, от този малък проход.
Той от живота минал ни дели
и без съвсем да мислим много,
му слагаме врати и катинари -
някой някак да не би
да види грешките ни стари.
Минало е, нека не тежи.
Нека го заровим със забрава.
Мраморната плоча без сълзи
и без надпис да поставим.
И ще търсим нов манеж,
нова сцена и другари.
Старите са чуждите от днес.
Новите - най-скъпите ни твари.
Новите са много и са силни -
все усмихнати и весели са те.
Старите колцина са, унили -
грешките със тях да погребем...
И така ще отминават дни.
Новите са много, ала всички
те ще се усмихват до един
някак си безмълвно безразлични...
Ще е шумен пълният манеж
с най-различни и безлични хора.
Без да знаеш, че избрал от днес,
с тях играеш свойта роля...
Ще забравиш някой ден
колко някога те е боляло.
Кой бе ти, кои пък те -
ще е минало изцяло...
Нещо в тебе ще умре
и сломен от лудост или старост,
ще заплачеш от сърце
над погребаната радост...
© Теодора Драгиева All rights reserved.
