Погребение на поет
в памет на Радой Ралин
Поетът не вървя с властта.
Нима овластените са глухи
за реквиема на любовта...
И колко ли от нас го чуха?
Небето пада--чер капак
върху ковчега му обществен.
Уморен е вятърът от бяг--
клечи край гроба му за среща.
Оглушали от безсмислени слова:
за чуждите съдби нехаем.
И от тъмна злоба при това--
ставаме на клюките хазаи.
Посрещаме, изпращаме наред
добротата с хищно подозрение!
Умрял бил някакъв поет?!
Светът е щур за погребения!
Само Господ Бог ще замълчи.
Нали познава мъката човешка?
И ще гледа с невярващи очи...
И ще заплачат восъчните свещи.
© Стойчо Станев Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
-
Благодаря за Любими, Асенчо!🙏
-
Благодаря за Любими, Виолета!🙏
Благодаря за мъдрите слова, Латинка-Златна!🙏 -
"Умрял бил някакъв поет?!
Светът е щур за погребения.
Само Господ Бог ще замълчи."
Да, Господ Бог "познава мъката човешка"! Той милее за своите деца!
Благословени дни за теб и семейството ти, Ranrozar (Стойчо Станев)! -
Благодаря,Младен!🙏
-
Бог да прости бай Радой!
Бяхме приятели с него.
Поздравявам те за посветения му стих, Стойчо! -
За съжаление,е така!
Благодаря за прочита,Люси! -
Много добре си го казал,Стойчо!Тъжно!
-
Благодаря за коментара,Владимир!
Преди два дни се навършиха двадесет години от смъртта на един уникален творец като Радой Ралин!🙏 -
Удивително стихотворение!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
